Последен ден, първи ден, от Мария Гюрова

Днес изпитвам чувството, че трябва да се подготвя добре. За да завърша тази година с един добре обмислен ден и да посрещна новата година с един хубаво планиран ден.

Първият ден от новата година ми е важен. Искам да започне колкото е възможно по-добре. Какъв смисъл влагам в определението „колкото е възможно по-добре“? Много години на първи януари съм се чувствала в лека безтегловност, в дезориентация, в мъгла накъде ще ме поведат обстоятелствата и събитията. Сега искам да е различно. Ще  направя усилие този ден да бъде изпълнен с градивни практики – такива, които се надявам да ме съпътстват всеки ден от годината. Като цяло нямам някакви особени „резолюции“ за началото на новата година. По-скоро има няколко конкретни неща, които мисля, че ще започна, и се надявам да мога да ги следвам във всеки един ден от идващата нова година. Става въпрос за учене и практикуване.

Едно

На първо място смятам да си напиша няколко списъка, класифицирани по принципа SWAN. Това означава да  дефинирам своите сили, слабости, амбиции и нужди (strengths, weaknesses, ambitions, needs). Отдавна се каня, ама ето – не съм го направила, няколко пъти съм започвала и толкоз. Това е една от нуждите ми, за да мога да внеса ред – да изясня дали няма объркване. Много често това, което определяме като нужда, може да бъде амбиция. Често дадена слабост може да се преобърне в сила, може някоя сила да е просто илюзия, породена от амбиция и т.н. За да разбера кое какво е, ще съставя четири списъка. И без друго обичам списъците. Ще си ги държа под око и ще си ги коригирам от време на време. Надявам се това да подобри представянето ми – на работа и извън нея, също и да повиши житейската ми производителност. Житейска производителност определям като създаване на възможно повече положителни навици, за да успявам да върша нещата по най-добрия начин. Т.е. да науча ума си да е колкото се може по-малко плах, страхлив, мързелив. Да приемам неудобствата като съзидателни възможности и т.н. Прочетох, че този принцип SWAN действа на онази част от ума ни, която е отговорна за навиците ни, за вътрешното програмиране, за вярванията и заблудите ни.

Две

На второ място смятам да въведа така наречения „обзор на деня“. Не съм го правила организирано и систематично, защото съм слабо и объркано човешко създание, горката аз. По-скоро толкова много съм чела за ползата от такава практика, че съм си мислила, че това си е чиста проба реклама за всички световно известни и неизвестни коучове /нали се сещаш за думата – инструктори, треньори/ по личностно развитие и успех, това са новите професионалисти на новата мода, вегетираща върху тоталната невъзможност хората поне малко да се вгледаме в себе си и да направим елементарен анализ на това-онова в себе си, дори на един собствен ден. Слава богу, намерих начин да разбера, че тази елементарна практика на обзор прави няколко много важни неща: 1/дава ти осъзнатост за случилото се през деня, 2/предпазва те  негативни случки и обстоятелства, преживени през деня, да не се превърнат в твое подсъзнателно програмиране – т.е. освобождава и почиства ума, 3/ допринася ситуациите, в които си реагирал положително и добре, да се превърнат в твоя постоянна природа, т.е. вероятността да реагираш по подобен начин следващия път се увеличава. Тази практика е много проста, но въздейства на интелектуалния ум. Т.е. на тази част от ума, която е в постоянен контакт с материалния свят чрез сетивата ни и която формира нашата непосредствена реалност чрез случващото ни се.

И всичко останало

На трето място има неща и практики, които трябва да продължа и задълбоча. Също има още  камари от неща, с които ще се заема през новата година. Едно по едно. Усещам, че започва време – може би ще е повече от една година – на усилено учене. Предишните няколко години съвсем ясно бяха посветени на чистене – на изхвърляне, разделяне, търкане, лъскане, прочистване на стари неща във всеки един смисъл, вътрешно и външно, в мен и около мен. Сега ми е дадена посока от моите учители и нямам време да се размотавам, а трябва да уча. Просто трябва да уча. Затова и реших да не запазвам този текст само за себе си, а да го публикувам в блога си. Това ще ми даде повече решителност и тласък в намеренията.

Посветих последните дни от годината на много чистене, четене, чудене… т.е. 1/ чистенето ми е опит да се разделя с определени неща, които ме насочват в нежелана посока – това е опит да се справя с разни  емоции, но тук включвам също и чистене на къщата, 2/ нещата, които прочетох тъкмо тези дни, по един магически начин /дали е магически?/ са точните неща в точното време, 3/ осъзнаването е един вид действие, така че чуденето, обмислянето и планирането не са лоши неща, щом трябва да се пристъпи към нещо конкретно.

Надявам се, че и ти се чувстваш прекрасно в този последен ден на прекрасна отиваща си година. И в очакване на идваща нова година – ново време с нови възможности.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Сами изречения, от Мария Гюрова

В светлия ден на Коледа различни мисли, свързани с щастието, ме изненадват от различни посоки:

1.

В стар вестник – докато чистя – чета, че някаква семейна двойка дълго отлагала щастието. Щастието да се сдобият с дете. Мисля си, че сме много добри в умението да отлагаме щастието си. Само да… и…. Само да си позволя да направя или да оставя да не направя това сега, от утре обаче… Мисля си какво трябва, за да не отлагам – трябва ми малко смелост и да не се плаша от дискомфорта, който действието сега може да донесе. Този дискомфорт е пренебрежим. Резултатите си струват.

2.

Различните поколения трудно са щастливи. Ние сме много различни от родителите си. Децата ни са много различни от нас. Ние живеем в различни реалности. Представите ни за ценностите и за видимия материален свят са различни. Това различие ще се задълбочава. Много зависи от нас да строим мостове напред и да протягаме ръка за помощ назад.

3.

Щастието не е в съвършенството, а в приемането. Това, което ни е втълпявано от ранна възраст, че трябва да сме като героите-икони на социализма, като видните труженици – примери за подражание, това, че трябва да сме винаги други, някакви по-инакви спрямо себе,  за да се усъвършенстваме или още по-добре, да станем съвършени, ето това е просто ужасно. Защо не може да бъда себе си и просто да се опитвам да ставам по-добра в своята си версия на човек, според това какво нося в себе си, според това какво ми е заложено и какъв е моят Бог /ако мога естествено да го прозра/? Не искам да съм съвършена, искам да приема себе си и да се развивам с това приемане вътре в мен.

4.

Щастието може да бъде като лавина. Щастието може да бъде стрес, да те засипе неочаквано и да не разбереш какво точно ти се случва. И че всъщност това е щастие. За щастието трябват тренировки. Например, подготовката и преживяването на празника във вчерашния ден ме засипаха като лавина в един момент. В моя случай знам, че трябва да работя в осъзнаването на определени състояния. Те имат връзка с отлагането, с грижата за родителите, със собственото ми приемане. С 1.2.3.  Затова започнах да размишлявам още днес. Няма да чакам новата година.

Щастието може да бъде. Щастието е. Благословени празници!

Живейте щастливо! Обичам ви!

Кулинарно настроение и Бог, от Мария Гюрова

В какво настроение да съм днес?

Като начало избрах да започна деня с обичайните  си йога практики. После се настроих… как? Кулинарно естествено.

1. Направих сармите. Една голяма вълнуваща тенджера със зелеви и лозови сармички. Междувременно през къщи мина една белобрада персона, но, не, не беше дядо Коледа, а беше Борис, с когото попихме кафенце и това-онова.
2. Направих тиквеника. Тиквата ми беше супер оранжева, захарта кафява, зехтина екстра върджин, а орехчетата много вкусни сами по себе си. Сега тиквеникът е завит и ще чака така до довечера. Как ще устискам? Няма да устискам, по-късно след обяд ще отгърна завивката на тавата и ще видим, каквото ще видим. Това точно виждане ще  включва и други сетива, освен очите. Това е ясно.
3. Направих обяд. Супа с броколи и карфиол, салата със спанак, домат и морков и тиквени семки. Също пресни тальолини /тази дума на български ми звучи малко смешно, но на италиански не/. И тук вече е голямото прегрешение, защото впоследствие виждам, че тальолините са съдържали яйца. Но това го споменавам само тук и си замълчавам завинаги.

Сега следва интерлюдия…

Преди готвенето на боб в гърне и месенето на содена питка,  прекъсвам кулинарните приключения и се настройвам леко егоцентрично, т.е. центрирам се навътре. Сядам си в креслото с намерение да се отдам на свои размисли. Виждам, че имам пожелание от Албена от Франция. Тя е фантастична художничка със световна слава. Радвам се, че такъв велик творец от световна класа ми праща част от своята положителна енергия. Междувременно звучи Майкъл Франкс, който едно джаз радио има огромната добрина да ми пуска доста последните няколко дни. Дори снощи – за първи път от много месеци – погледах малко телевизия. Стана по следния начин – Майкъл Франкс си вървеше най-прекрасно в ефира, а аз гледах последната част на „Джейн Еър“ без звук, като нямо кино. Споменавам това, защото днес, слушайки отново Майкъл Франкс, отново си мисля за Джейн Еър. За тази вечна история, която всеки път ме вълнува. Макар че е имало и времена, когато съм си мислела – толкова млада девойка, а пък толкова добродетелна, неотклонна в принципите си и толкова духовно възвишена личност,  възможно ли е? Добре, това за Джейн Еър беше отклонение, всъщност може би не съвсем.

Край на интерлюдията:

Коледа също е една вечна история. Повтаряща се всяка година, за да ни напомня, че Бог се ражда в яслите на нашата несъзнателност, че Бог е част от нас. /После забравяме./ Сигурно затова пишем списъци какво сме преживели през годината, в какво сме израснали, какво сме осъзнали за първи път, какви са постиженията ни и какво бихме искали още. Слава Богу, всяка година има по нещо, което е за първи път. Значи тогава има смисъл да празнуваме раждането на Бог. Няма да бъда сантиментална или ретроспективна. Не и днес.

Просто днес си мисля, че преди сармите беше зелето.

Преди Егото беше Бог.

Затова ти желая съкровена Бъдни вечер. Това е вечер, когато  Бог се сбъдва в мен, в теб.

Вместо коледна картичка, снимката ми отразява друг един неповторим момент.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Внасяне на тишина в себе си, от Мария Гюрова

Да внеса тишина в себе си. Това е един страхотен начин да се погрижа за ума си.

Неведнъж стана дума за това, че за тялото си все някак успяваме да се грижим – храним го, поим го, обличаме го, къпем го, разкрасяваме го, даваме му почивка, глезим го по един или друг начин… За ума обаче не полагаме почти никакви грижи – той почти през цялото време е изложен на една или друга динамика, създавана от възприятията на сетивата ни. Животът ни почти изцяло е насочен навън – към предметния свят. Чрез взаимодействия между него и сетивата ни възникват емоции, впечатления и стрес от всякакъв характер.

Вътрешна стая

Съществува една популярна визуализация – една симпатична практика за отдръпване на сетивата от външния свят. Представяш си една лично твоя стая, чисто и тихо пространство вътре в теб. Визуализираш входната й врата, бравата, прага, ключалката – всичко в подробности. Влизаш бавно, стъпка по стъпка, забелязваш и наблюдаваш. После сядаш вътре и си оставаш в тази твоя вътрешна стая за известно време. Моята вътрешна стая е доста просторно правоъгълно място в дъното в ляво от вратата има ниско легло с бяло килимче отпред. На стената, противоположна на вратата, има огромен френски прозорец, който разкрива малък двор с плочник, с вътрешна водна каскада и виеща се растителност. В дясно от вратата има библиотека, която заема цялата дясна стена – от дървени плоскости в бяло със страници с кръстосващи се дървени летви. В подножието на библиотеката има малко бяло писалище – и то с кръстосани летви отстрани – и малка бяла музикална уредба, защото понякога си слушам едни джазови парчета. Накрая, пред френския прозорец имам едно бяло кресло, където си седя – гледам или пиша в един тефтер. Веднъж нарисувах скица на вътрешната си стая и се опитах да видя дали мога да променя мебелите и наредбата им. Но не се получи. Тази стая си остана такава, каквато я описах. Никога не съм спала в тази стая, само идвам, седя, мисля и пиша. Най-важното успявам да погледна на себе си отстрани. Един вид аз съм тази, която си седи вътре, но съм и тази, която наблюдава. Мисля, че целта на тази визуализация е точно тази – да се дистанцираш от себе си осъзнато, като преди това си събрал сетивата си, пъхнал си ги и тях в тази стая, отдалечил си ги от ежедневната реалност.

Преди близо век писателката Вирджиния Улф настоява за правото всяка жена да има собствена стая. Това, разбира се, няма общо с описаната визуализация, акцентът е върху ограничените права на жените. Но по необясними причини моята вътрешна стая има общо с чувствата ми към тази писателка. Някак съм сигурна, че и тя е имала своя вътрешна стая, в която е създала невероятните си романи… Това беше отклонение.

Медитация

В йога има една практика – антар мауна. Това е вид медитация, при която насочваш сетивата си – едно по едно – от външните интеракции към вътрешната ти реалност. Антар мауна означава вътрешна тишина. Една от представите ми при практикуването й е, че всяко от сетивата ми е включено в нещо като електрически контакт и така се захранва от токовете на външния материален свят. Чрез антар мауна си представям, че изключвам един по един контактите. Има един леко объркващ момент, когато съм изключила петте контакта, но все още не съм успяла да се концентрирам върху дишането си. Тогава знам, че зад завесата на тъмнината в пространството пред очите ми се подават крайниците – глави, ръце, крака – на най-различни мисли, които напират да излязат на сцената и да превземат територията. Ако това се случи, трябва да съм снизходителна с тях като с немирни деца, да ги увещавам да кротуват. Ако тръгна да се боря с тях, загубила съм битката. Ако успея да ги задържа зад завесата, дишайки ритмично, това е голяма победа над ума. Защото за няколко кратки мига съм успяла да го усмиря. Тези кратки мигове населяват с тишина големи вътрешни пространства. И после усещането е различно. А сигурно и аз самата ставам различна.

Тишина, тишина, тишина. Тя ми е насъщно важна. Тя е терапия за ума и захранва творческите импулси.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Странната дума духовност, от Мария Гюрова

Днес ми е радостен ден, без причина. От известно време започнах да изследвам концепцията за водене на Spiritual Diary – личен тефтер за духовност или духовен дневник. Самата идея да имам отделен дневник, посветен на духовността и ежедневните практики, свързани с нея, ми се струва страхотно основание за вълнение. Защо пък да не се повълнувам?

Да се повълнувам – личен речник и тълкувание:

Да оставя едни ритмични вълни – както вълните в морето – да пренасят и разместват енергия в мен по хармоничен, систематичен и постоянно свързан с Вселената начин.

Да оставя неочаквани вълни на пориви – както поривите на вятъра – да преминат през мен, без да ги спирам. Те не са ритмични като морските, но си представям, че идват от дълбините на Космоса. Това пък ми дава усещането, че Вселената ми изпраща специфична информация, захранва интуицията ми и нематериалните ми /духовни/ сетива с конкретен опит, когато имам нужда от това.

Добре, дотук с тълкуването и вълнуването.

Сега напред към структурираните практики.

Всъщност духовността никак не е горните неща, свързана с личните ми вълнения и тълкувания на тези вълнения. Духовността е работа. Ежедневна работа, упорита и последователна. Ето какво препоръчва Свами Шивананда – да си водим дневник, за да можем да отчитаме в какво успяваме да напреднем и в какво се проваляме. Ако не е ясно в какво искаме да напредваме, ето някои от неговите съвети в обобщен от мен вид/макар че самото обобщаване не е приятел на задълбоченото практикуване, поне в началото, защото таи опасност от претупване/:

1. Ставай рано и си записвай кога ставаш и кога се проваляш. Лягай си рано и изследвай кога успяваш и кога се проваляш.

Добре е да се изследват и успехите и неуспехите. Какво води до успех – едва ли е случайно, че се справяме добре. Защо се проваляме, в какво бойкотираме себе си и пр.?

2. Преди лягане си прави анализ на случките от отминалия ден и си набелязвай задачите за следващия ден.

Това са ми го казвали много лектори –  и такива, свързани с бизнеса, и такива, които са ме учили на лично усъвършенстване. С други думи – нищо непознато. Но много, много важно. Защото 1/ анализа на случилото се през деня е като сито – казва на ума какво да задържи и какво да изчисти, това е страхотна терапия; 2/ задачите за утрешния ден настройват цялото ти същество – физически и психически – за постигането на тези задачи и личната ти продуктивност наистина рязко се покачва. Всичко това може и да не се записва в личния дневник, но писането много, мноооооого помага. Поне на мен /а май и на всички, които пишат/.

3. Практикувай! Практикувай:  физически упражнения, мълчание, щедрост, помощ, отреагиране на гняв, противодействия на алчността, любов, състрадание и други.

Тука обобщавам много неща. Не всичко е възможно да се практикува в един ден. И не защото не се случват съответните случки, които да ни накарат да изследваме и променим реакциите си.  А просто защото не сме достатъчно осъзнати и не успяваме да се фокусираме върху всички импулси на ума и емоциите, които избликват. Затова можем да се концентрираме върху определена емоция за по-дълъг период от време – да наблюдаваме как реагираме и постепенно да променим това. Физическите упражнения и мълчанието обаче трябва да са ежедневна практика. После преживяванията от осъзнатите практики  се записват – в едно, две, три изречения. Анализираме и това, което не сме успели да направим добре.

4. Наблюдавай колко време си изхабил в безсмислени занимания – гледане на телевизия, висене в мрежата и безразборно браузване, клюки и други.

Ако записваш съвестно всеки ден в края на месеца ще видиш колко часа хабиш за определено безсмислено занимание. Можеш на негово място да започнеш да правиш нещо друго – например да учиш чужд език онлайн или да си пишеш в дневника, или да се разходиш, или да прочетеш нещо, да рисуваш, да свириш, да готвиш – неща, които ще ти дадат нови знания, опит и други перспективи за нещата и събитията.

5. Колко време медитира днес? Колко време остана в мълчание, в тишина и вглъбение в себе си?

Няма да обяснявам колко е важно. Само ще кажа – много е важно. Отдръпването на сетивата от физическия свят за кратко време, фокусирането върху дишането и спирането на брътвежа на ума – това са безспорни лечителни практики с безбройни всеобхватни ползи.

6. Наблюдавай себе си. Осъзнавай. Бъди искрен.

Ако не бъдем искрени в наблюдението и анализа си, все едно че не правим нищо. Но няма нужда и от зле настроена самокритика. Просто виж какво не е сработило добре, помисли как би станало по-добре следващия път и то най-вероятно ще стане.

Това са препоръки, които дава Свами Шивананда. Има и някои по-специфични – препоръчителни практики за „напреднали“. Трябва доста да обяснявам, затова ще пиша за тях отделно.

Изброените в списъка неща съм ги правила, някои от тях правя всеки ден. Все пак мисля, че тайната е в тефтера, в писането, в структурирането и анализирането. Затова мисля – освен тефтерите, които имам и използвам – обикновения си тефтер за ежедневни размисли и тефтера си за работни срещи и задачи – да си направя и тефтер за духовни практики.

Мисля, че разбираш вече какво нещо е духовността – систематизиран подход към опитомяване, усмиряване и пречистване на ума, който дава възможност да се свържеш с най-добрите си собствени енергии и вибрации.

Живейте щастливо! Обичам ви!

По въпроса с отслабването, от Мария Гюрова

Още не са започнали празниците, а вече звучат предупреждения да внимаваме с трапезата. Дори по-напредничави специалисти съветват да избереш именно това време, за да започнеш да сваляш килограми. Така че, когато в средата на януари народът масово се сети, че си е дал обещание от  1 януари да…. да прави чудеса от храброст, за да подобри живота си, включително и да отслабне, ти вече да си с едни гърди напред.

Понеже темата за отслабването е може би една от най-популярните въобще за хората в наше време, ми се ще да си помисля, че може би не виждаме очевидното. Тази тема – какво слагаме в устата си и колко често се случва това – е тема за това как управляваме ума си и как сме склонни да реагираме на промените. Без да можем да управляваме ума, няма отслабване.

Днес сутринта се натъкнах на следната мисъл от Свами Сатянанда  –  с йога ще намалим теглото на тялото си и теглото на ума си.

Колко тежи ума?

В буквалния смисъл, измерен в килограми,  умът тежи толкова, колкото тежи тялото.  За всеки случай пак ще го кажа – умът е равен на тялото в килограми. Как става това? Моите вярвания, принципи и разбирания за мен и живота ми също са равни на килограмите на моето тяло. Например, аз вярвам, че трябва основната  цел пред мен да е кариерата ми, загърбвам принципите за добро хранене и активното движение, за елементарно уважение към нуждата от почивка. Движа се само между офиса и автомобила си. Заедно с килограмите на тялото ми, егото ми също е с внушителни размери. Твърди, заблуждавайки ме, че това е пътят на личностната реализация – чрез работохолизъм, чрез непрекъснат контрол над процеси, хора и проекти, чрез лишаване от основни важни компоненти за доброто функциониране на тялото и ума – добра храна, достатъчна почивка, време за семейството и приятелите, време за усамотение и внасяне на тишина вътре в себе си. Тялото просто започва да отразява ума. Този пример е доста конкретен, защото говоря за себе си. Или поне за тази, която бях преди няколко години. Тежах доста във всяко едно отношение – тяло, его, заблуди, илюзии.

Няма да се извинявам предварително,  а ще кажа направо, че сега, когато видя човек дори със съвсем малко повечко килца, ми е ясно, че този човек има проблем със себе си. Ако не го реши, след някоя и друга годинка проблемът ще се отрази, освен в килограми,  в житейски неблагополучия, също и в някоя и друга болест.

Понякога, когато процесите са много вкоренени или напреднали, е необходима помощ отвън, от специалисти. За щастие не всякога това трябва да са специалисти от медицината. Но не трябва да се колебаем и трябва да потърсим  помощ веднага щом осъзнаем. Отлагането няма да реши проблема ни най-малко.

Защо е важно умът да тежи по-малко?

Когато умът тежи по-малко:

–        Човек си тежи на мястото. Това не е парадокс. Колкото повече илюзии, заблуди, пренебрегване на най-съкровената ни същност, толкова повече дисбаланс, толкова повече дискомфорт, толкова повече уронена вяра в себе си, толкова повече инерция, често повече храна и повече килограми. И човек започва само да се преструва, че вярва в собствената си стойност. А всъщност я бойкотира. Така загубва ориентир къде е мястото му.

–        Човек живее с повече ведрина, с повече пространство и въздух около себе си, с повече творчество, с по-малко контрол, с повече динамика и по-малко привързаности, с движеща се енергия, радост и стабилно здраве

–        Това означава добър контрол върху Егото, което непрекъснато има склонност да се раздува, да придърпва към себе си желания за неща и придобивки. А това води до непрекъснато недоволство. Защото всяко желание води след себе си следващо, по-голямо и в тази върволица от желания не може да се постигне истинско удовлетворение. Постижението е само алчност и страдание.

–        Това означава, че се грижим да прочистваме  ума. Знаем, че трябва да прочистваме тялото, но трябва да знаем да чистим и ума. Защото двете са свързани – те са два аспекта от нашето съществуване. Ако умът е заразен с негативни преживявания и амбиции,  които не намираме начин да отдалечим от себе си, това няма как да не се отрази на тялото, няма как.

Та затова преди да подложим тялото си на диета или хранителна програма, първо трябва да подготвим програма или практика за ума. Трябва да сме готови за промяна, нещо повече – да я поискаме. Без ментална промяна на програмите, които ни ръководят, едва ли ще има промяна за тялото. Говоря за трайна, последователна, постоянна промяна.

В моя списък от „първоянуарски твърди решения“  има едно, засега. Решила съм да се включа в една споделена между съмишленици  програма за „диета“ на ума. Ще практикувам всеки месец по едно качество – т.е. ще уча ума си на различни неща. По-добре щеше да е да почна още декември, защото щеше да има повече изкушения от всякакъв характер, но идеята дойде след началото на месеца. Като започна, ще споделя повече.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Един ден в списък, от Мария Гюрова

Ето ме пак – с още един списък. Сигурно вече не е тайна за теб моята любов към списъците.

Преди това само ще кажа следното. Вчера беше един прекрасен ден. Цял ден у дома, цял ден посветен на чистене. Какво прекрасно има в това да се чисти ли? Ето моят списък с малки истории, хрумват ми, докато чистя и подреждам насам натам из апартамента ни:

1. Докато събирам прахта по дограмата на прозорците в спалнята:

Въздух само за мен. Да събираш прах не е лошо, наистина разместваш и проветряваш енергията, особено  по ъглите, където тя има навик да се застоява. На прозореца в спалнята имам пакетче с ароматни пръчици, които паля почти всеки ден. Ароматът прави въздуха толкова приятен – все едно въздух само за мен.

2. Докато бърша и мия кухненския плот:

Храната и кухнята ми ме отразяват. Кухнята ми и храната, която готвя, това съм аз – каквото давам на тялото ми, това тялото ми ми дава обратно. Състоянието на физическото ми тяло влияе на емоциите и настроението ми. Добрата храна винаги ми носи настроение, честно.  Закусвах ябълка и портокал, кафе. Обядвах зеленчукова супа с карфиол, броколи, моркови, доматен сос и ръжен хляб с прясно сирене за мазане. Дали кухнята ми е мърлява? Слава богу – не. След всяко готвене искам тя да бъде в хубав, подреден вид.

3. Докато размествам и подреждам книги в библиотеката:

Големи светли пространства в мен. Мисля си за пътуването си до Индия. От всички чудесни книги, които донесох от ашрама Ганга Даршан, съм прочела три. Имам чувството, че те са разтворили огромни светли пространства в мен. Макар и понякога малко объркана, чувствам се много добре в тези пространства. Чувствам се светла, чиста, ведра, автентична.

4. Докато мия пода:

Подът ме освобождава от стрес. Много исках да имаме хубав под – бял от масивно дърво. Грижа се за пода, защото и подът се грижи за мен – приема да лежа или седя върху него, докато практикувам йога, докато дишам и медитирам, приема да си представям как натрупаното в мен напрежение излиза, изтича през стъпалата ми и се неутрализира някъде там в дървото под мен.

5. Докато чистя с препарати в банята:

Най-много идеи, решения и отговори на квадратен метър. Не се случва единствено при мен, знам. Но под душа е вълшебно – водата те освобождава от блокажи и задръствания и много въпроси намират отговори именно тук. Затова искам тези 4,5 квадратни метра да са чисти и лъснати. Сложила съм няколко парченца природа тук – лавандулови букетчета от градината ми и обли беломорски камъни /от Бялото ми море, шегувам се!/

6. Докато тупам огромната пъстра черга от хола:

Цветен акцент към сивкавия зимен ден. Цветовете са енергия, жизненост, радост. Особено в този сезон. Енергично тупам грамадната черга /почти килим/ на балкона, забелязвам, че внася много настроение на фона на дупките долу по улицата и голите клони на шубраците, които обрамчват гледката от балкона. С поглед нагоре – зелено, червено, жълто, бяло, черно, охра на фона на синьо. Синьото е небето, много синьо в този ден.

7. Докато пера няколко перални и простирам на сушилките:

Всяка простряна дреха е като празна хралупа на преживявания. Ето дрехите, с които ходим на работа, тези, с които спортуваме, тези, които не показваме на чужди хора – бельото. Те пазят спомена за нашите тела, също и преживяванията и енергията на телата ни. От тази гледна точка, стоят малко самотни и се поклащат от време на време на сушилките. И те – като хората – си имат различните моменти.

После вече спирам номерацията и историите. Защото следват само две неща. След горния списък направих една нова медитация и отидох на страхотен купон. Това беше вчера. Днес беше друг прекрасен ден. Напълно различен.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Аз, когато никой не гледа, от Мария Гюрова

По въпроса как се отнасям със себе си има едно-друго, което мога да кажа. Често не се замислям, че най-потърпевша от мен съм самата аз. Казано по този начин, изведнъж се замислям какво се крие тук, може би някакъв заек… И ето ме – една Алиса след своя психически заек в дебрите на подземния си чуден свят.  Колко чуден е този свят и какво намирам в него обаче отново зависи от мен самата – колко е красив, колко е страшен, какви приятелства намирам там и какви битки водя… Попадам на една мисъл на Свами Сатянанда по темата за карма йога, която събужда силни вътрешни вибрации в мен, защото говори за  „пре-дефиниране на твоите взаимоотношения с теб самия.“ И една камбана започва да звъни силно вътре в мен.

Но какво включват тези взаимоотношения, отношенията между мен и мен. Това са отношенията, когато никой не гледа, когато никой не ме контролира. Това са отношения в подземния ми чуден свят. Когато никой не гледа:

-мога да пропусна да стана сутрин рано и да не си направя йога практиката

-мога да си хапна малко повече, въпреки че съм хапнала предостатъчно

-мога да замажа или да претупам набързо работата, с която съм се захванала, или направо да я отложа

-мога да се поразсея за това и онова, което съм си записала в списъка с дневните задачи.

-мога да си намеря куп оправдания – убедителни, правдоподобни, напълно истински

-въобще мога да правя нещата с по-малко усилие, без много-много да му мисля, без да се фокусирам особено, без да се вдавам. Ето така, малко по-лежерно, така де…

Често така се случват нещата, когато никой не гледа в момента. Но дали наистина никой не гледа? Мисля, че все пак някой гледа и този някой е наблюдателят в нас, съзнателната част от нас, само че умът казва – аз съм Главният тук и никой друг не е от значение, ще правя каквото си искам. И това е в първия момент, но скоро след това увереността на моя ум  рязко спада и той ме дарява с един куп угризения – защо ядох толкова много, защо не спортувах, защо трябваше да си лягам толкова късно, защо зарязах начинанието си вчера… Лошо е така, ти /това съм аз, говореща на себе си/ си лоша, непоследователна, несериозна.

Забавното е, че този, който прави белите, който кара „както дойде“, когато никой не гледа, същият той след това критикува. Това съм аз, това е моят Ум. /Хайде сега да питам: моят ум това аз ли съм. Всъщност не!/ Тук наистина може да се зачудя откъде се вземат дяволите, които нося в себе си, откъде идват демоните, които ме тласкат в дълбокото. Но може да ми хрумне и рядката, наистина скъпоценна мисъл да пре-дефинирам взаимоотношенията със себе си. Да очертая правила за поведение, етични правила и правила за действие. Аз за себе си. Когато никой не гледа, да действам така все едно съм на сцената. Какво би значело това ли? Ето прости примери:

–       Да си оправя леглото, макар никой да не идва в стаята ми в мое отсъствие да гледа дали е оправено

–       Да си измия чашата от кафе и чинията от закуска, нищо че никой няма да отбележи този героичен факт в мое отсъствие

–       Да не минавам с оправдания „нямам време“ и да си намеря време, като огранича неважни неща /например висене в мрежата/

–       Да спра колата преди пешеходната пътека, нищо, че жената с торбата още не е стъпила на нея

–       Да благодаря по-често на хората, дори на екипа в офиса /ако имам такъв/, а защо не и на себе си

И прочие. Това означава да не претупвам, да не замазвам, да не отлагам, да бъда откровена, отворена и позитивна. Дори когато никой не гледа. Как да си откровен, отворен и позитивен, когато никой не гледа? С кого, пред кого да си такъв? Със самия себе си, пред самия себе си е важно да бъдеш откровен, искрен и почтен. Само тогава ще бъдеш автентично такъв и с останалите. Това означа да имаш чисти сметки със самия себе си. Да имаш единен стандарт спрямо себе си, да не допускаш двойственост.

Честит любим петък 13! Честит на всички демони и дяволи в нас!

Живейте щастливо! Обичам ви!

Един въпрос, от Мария Гюрова

В последния месец от тази година ми идват доста мисли от рода какво направих, какво не успях, а исках да направя. Мисля си за нещата, които ми се случиха – които очаквах и които не очаквах. Мисля си за всички промени в начина, по който виждам живота  и по който гледам на живота си. С една дума – тази година беше прекрасна. Може би една от най-важните, най-смислени, най-прогресивни години. Година-образец:

Година на приключване и година на започване

Година за потъване и година за летене

Година на раздяла и година на обновление

Година на осъзнаване и на любов

Година с нови имена, с ясни – може би неочаквани –  отговори

Година на чистене и чистота

Един въпрос

Все пак каквото и да се е случило, каквото и да е преживял човек, колкото и да е израснал, колкото и да е летял, има един въпрос:  какъв е моят принос. Това е въпрос за смисъла. За смисъла, който ме  ръководи.  За смисъла, който аз създавам чрез действията си. За смисъла, който е от полза за мен и хората около мен.

Когато човек си задава въпроси, свързани със смисъла, му трябват опорни точки, за да не се удави. Те са като камъните в една река и ти скачаш по тях в опит да преминеш. Понякога са по-малки или по-големи от необходимото,  понякога са раздалечени и не си сигурен дали ще успееш да скочиш необходимото разстояние.

Опорни точки

При търсене на отговори за смисъла, една от добрите опорни точки за мен е вярата – упованието, че това, към което се стремя, е достатъчно добро, достатъчно смислено. Вярата ми помага да разбера, че не съм изолирано същество и явление, че не съм самоцелен източник на енергия. Че енергията, която произвеждам, има смисъл – мисия и посока. Че тази енергия е достатъчно чиста и не застрашава, нито наранява околните.  Друга опорна точка е действието или карма йога – т.е. действието ми е извършено по най-добрия възможен начин, най-съвършения спрямо възможностите ми, с най-добра мисъл и отдаденост, с искреност и автентичност.

Имам и други опорни точки. Но това са основните – те са всъщност принципи за действие, т.е. не са просто камъни, които дават опора на стъпките ми, а „камъни с душа“ – изпълнени с позитивна енергия, надявам се.

Как ги прилагам?

Например, ще говоря с човек, когото не харесвам много-много. Какво правя в такава ситуация? На първо място си казвам, че този човек и най-вече това, която не харесвам много-много у него, е някакъв вид мой проблем. Т.е. аз се оглеждам по някакъв негативен начин в тази негова черта, която не харесвам или не одобрявам. Вярвам, че трудната ситуация има ценен смисъл за мен.

Въоръжена с това мислене, виждам, че има много неща, които мога да подобря. Не по принцип, а конкретно в ситуацията, на момента. Вместо да говоря с него с половин уста и да подхъмквам, говоря ясно, откровено, внимавайки да не го обидя, но и с пълното осъзнаване, че не трябва да замазвам нещата. Какво мисля, че постигам по този начин? На първо място не се опитвам да избягам от трудната ситуация. Уча ума си, че всяка ситуация има ценен потенциал, ако й бъде обърнато внимание. Т.е. посрещам трудностите и се опитвам да видя техния смисъл за мен. Тези трудности ми дават значителни уроци:

–        Не мисля какво ще се случи после, мисля какво е най-добре да се случи сега.

–        Намирам възможност да видя нещо ново в и за себе си чрез трудната ситуация

–        Давам уважение и респект на себе си след трудна ситуация.

И разни други такива неща.

Сега друг пример – говоря си с хора, които са ми много приятни. Седим и си прекарваме времето. Въпреки че е ясно, че взаимно имаме добри чувства, търся начин да го кажа конкретно и сега. Защото има смисъл. Ето какво мога да кажа – благодаря ти, че си сготвил гърне с боб, специално за мен. В компания, в която другите не ядат вегетариански манджи, това означава, че си мислил специално за мен и наистина ти благодаря. Подарявам ти едно изречение:  Сред  добри приятели гърнето с боб е гърне със злато.

Това беше моят принос. Засега.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Заедно край камината, от Мария Гюрова

Събрахме  се снощи  извън София, шестима. Пробвахме се със спомени за 8 декември.

Въпреки че сме приятели от толкова години и толкова много сме живели, учили, купонясвали заедно, докато бяхме студенти, се оказа, че почти нямаме общи спомени от онова време или не си спомняме по един и същи начин нещата и събитията. Странно. Но това беше едно от откритията.

Другите открития…

Че ни е много приятно заедно.

Че можем да си говорим.

Че можем да се слушаме.

Че можем да се разбираме.

Че ни пука.

Че можем да седим заедно покрай камината, завити с одеяло.

Че промените не ни раздалечават.

Че се харесваме.

Че можем да се смеем заедно.

Това не беше носталгичен осми декември. Не беше празник на миналото ни. Бяхме си ние – всеки със себе си, със своите си „хапчета“, тревоги и надежди. Симпатични един на друг, в лежерно настроение. Беше празник, който сътворихме заедно. Дали да се пробвам да събера преживяването в едно изречение?

Празник е дума без минало или бъдеще,

както горящата камина, неговият огън е красив сега.

Живейте щастливо! Обичам ви!