Манджи, философия и осмисляне на света преди Бъдни вечер, от Мария Гюрова

Преди бъдни вечер е, успяла съм да

• направя зелевите сърми, в които съм вложила някои аюрведични тънкости и подправки, а уханието е невъзможно да бъде описано
• приготвя баницата с мноого сладка тиква, орехи, индийско орехче, канела, нерафинирана тръстикова захар, зехтин; само леко я опитахме и – охххх – не знам как ще се стиска чак до довечера
• омеся содено тесто и то сега почива, докато дойде време да го пека на коледна питка
• сваря шарен боб, който е като масло и чака останалите подправки.

Въобще нищо необичайно чак толкова или различно. Различното е начинът, по който ми се комбинираха манджите и съставките. И още нещо – успях някак да се справя по-лесно и по-бързо от минали години – с по-малко умора. Затова като бонус си позволих един час с Шопенхауер – „Светът като воля и представа“. Не е за вярване, но наистина не знам откъде ми дойде до главата, че трябва да се четат в този момент, в това време европейските философи и да се препрочитат четените. Планът е следният – Шопенхауер, Кант, Платон. Междувременно и Сенека. По-нататък ще видим. Въпросът е защо? Защо ми се явява тази нужда за тези автори.

Без съмнение намирам свързаност на този мой подтик със заниманията ми с йога и интереса ми да изследвам необятните философско-практически системи в този подход към действителността, наречен йога. Затова не ми е чудно, че Шопенхауер, например е бил силно повлиян от „индийската философия“, както прочетох.  Всъщност този подтик е може би нуждата да се осмисля светът.

Прочитам и се засмивам на фразата „нуждата да се осмисля светът“. По-правилно би било да кажа нуждата ми да осмислям света, колкото и бомбастично да звучи… Всъщност сега най-правилно би било – като всички организирани и систематични люде – да се заема с кратка равносметка за изтичащата година, даже съм закъсняла, защото било правилно това да се свърши на Игнажден, но тогава бях заета с друго. Това мога да го свърша някой от следващите дни. Явно моментът е друг и имам нужда от друга перспектива на глобалното ми сетиво. Кое е това глобално сетиво, което току-що съчиних? Може би това, което изследва връзката ми с вселената, с причините на съществуването ми и особеностите на това съществуване. В тази връзка не ми се струва чак толкова нелепо или смешно да изследвам и осмислям света чрез манджите, които правя. Това, струва ми се, е една моя гледна точка. Други активни гледни точки са градинарството, писането на поезия, неуморното ми отношение към чистотата, опростяването на сложните неща. Щом Ван Гог е изследвал света като е рисувал безсмъртните си слънчогледи. А пък Жоан Миро /или Хуан, по-познат в тукашната география/ е изследвал толкова систематично жената и нейния пол на фона на вселената и еднозначно е свел звездите, галактиките и вселенските предмети и космически тела до нейния пол. Защо тогава да няма най-различни активни и творчески гледни точки на действителността?

Мисля, че може да ми бъде простена и приета творческата комбинация от Шопенхауер и традиционни манджи за Бъдни вечер.  Поне аз си я прощавам и приемам. А докато осмислям света чрез различните си гледни точки, все пак ще намеря време тия дни и за едно списъче за нещата, които ми помогнаха да го осмисля по-добре този свят през отиващата си 2014 г.

Пожелавам си хубав късмет от баницата.

На теб пожелавам същото.

Ето един късмет, който изтеглих от архивите си – любовта е нашият истински общ език.

Неща за казване, неща за мълчане, от Мария Гюрова

Точно 21.50 ч.е. Точно в този час ми се струва, че трябва да кажа следното – има неща, които трябва да бъдат казани, има неща, които трябва да бъдат мълчани.

1.

Неща, които трябва да бъдат казани:

• Неща, които ни лекуват – т.е. трудни думи, след които постигаме по-добър вътрешен баланс. Чрез изричането ние ги пускаме да вървят извън нас, преставаме да се идентифицираме с тях, освобождаваме ги от себе си и се освобождаваме от тях. След това вече ставаме сякаш други хора, все едно сме излекували нещо в нас и около нас. Все едно сме пуснали сноп с балони към небето и подскачаме като малки радостни деца.
• Неща, които лекуват и подкрепят околните. Това са думи на кураж, на благодарност, на загриженост, на приятелство, на внимание и симпатия, на радост, любов и обич. Думи, които добре знаем, които често стискаме скъпернически, те са с огромна съзидателна сила.
• Неща, които преминават през нас, все едно сме посредници. Неизвестно как се докосваме до някакви вселенски мъдрости или житейски тънкости, които успяваме просто да предадем по един или друг начин. Това сякаш са преживявания на фино ниво – чужди вибрации, които влизат в резонанс с някакви собствени наши вибрации и се получава мъдрост, стихотворение, есе, философски опус, просто неочакван разговор с приятели, или просто някакво късче текст, наречено както и да е. Тези неща, освен казвани, трябва да бъдат записвани.
• Неща, които са като луковици в градина. Тия неща не може да се каже кои са точно, но това са думи, които влияят особено на децата ни, но и на порасналите ни близки, и тяхното действие може да се изрази по-късно в живота им, т.е. посаждаме ги сега и те растат в други форми впоследствие.
• Енергизиращи, пинг-понг думи – те са една тонизираща тренировка, изречени с добри намерения, са добра гимнастика за ума и сетивата. Това са типичните духовити реплики между приятели.

Просто има думи, за които не трябва да се стискаме, да не се скъпим. Дори напротив, трябва да тренираме, да се учим да ги изговаряме и да ги изговаряме по-често.

2.

А има неща, които трябва да бъдат мълчани, не потискани, просто мълчани. Слагам настрана негативните думи, обиди, неразбории. По-скоро си мисля за щастливите неща, които трябва да бъдат оставени в мълчание.

• Нещо подобно на слънчеви мигове в студен ден. Да говориш за тях, дори да се опиташ да изразиш по най-красив начин насладата от тях, няма никакъв смисъл. Най-доброто е да затвориш очи и да дишаш.
• Нещо подобно на блажени мигове на диванчето в чиста подредена къща, когато си много, ама много уморен. Не обясняваш нищо, просто се отпускаш и това е.
• Нещо подобно на онзи миг, когато си постигнал нещо голямо и как сега ще вземеш да го изразяваш с думи, просто оставяш триумфът да премине през теб в мълчание, за да го попиеш самият ти по-добре.
• Нещо подобно на превъзходна манджа, която как ще разкажеш. Най-много да измучиш едно възторжено междуметие и да примляскаш в щастлива премала.

Поставих много тирета, а сега точка.

Казах много неща, а сега млъквам. Оставам в пълно мълчание за прясно приготвената паста с малко масло, чесън и магданоз, която хапнах за вечеря.

Ето наистина, не е ли показателно – хората преминават, а думите им остават. А когато не са изказани, друг ги изказва.