Ум, шоколад, Сънчо или предпазване от собствения ум, от Мария Гюрова

Понякога ми се ще да си легна още в осем часа, със Сънчо.

Например, не защото много ми се спи, а за да предпазя преживяванията си от деня от манипулациите на собствения си ум. Какво имам предвид?

Фабрика за очаквания

Забелязал ли си, че когато си емоционално претоварен, с възбудени и превъзбудени сетива, колкото и да си уморен, не можеш да се отпуснеш и да заспиш. Умът ти препуска, удря се като птичка в клетка, мята се насам-натам, опитвайки се да подреди преживяното, да му даде форма, да му надпише етикети, да го дефинира, категоризира и анализира, да преповтори преживяната реалност, да създаде нейно копие, което да скъта в гънките си като хербарий. Финалното действие от този моноспектакъл на ума е да си създаде очакване какво би последвало от случилите се емоционални събития. Да си създаде твърдо очакване. Без това очакване, той не напуска сцената, не те оставя да си починеш, да се отпуснеш, да заспиш.

Например, на фона на множеството преживявания през деня, именно определени моменти от тях – да кажем, думи на мои събеседници – стимулират ума ми да преподрежда, тълкува, анализира проявената в онзи момент реалност.

Всъщност в общи линии се случва следното: умът ми диктува реалността, казва ми как да категоризирам възприятията си. Казва нещо от сорта – “аз диктувам положението, случва се това, което аз определям, че се случва“. А когато все пак на сцената влезе и съмнението, т.е. „наистина ли аз определям какво се случва, възможно ли е все пак това“, тогава умът излиза с нова „стратегия“ – започва да гради очаквания, случването на които биха били гаранция за неговият „труд“ до момента – „като гаранция за това, че аз определям какво се случва, аз определям и какво да очаквам да се случи“. Нещо такова. Фабриката за очаквания произвежда продукция с пълна сила.

Чакай малко

Чакай малко, казвам на ума си. Намирам тази твоя дейност за

–        подривна

–        недобросъвестна

–        нездравословна

–        непродуктивна

–        създаваща ми безсмислени, но натоварващи очаквания

–        подвеждаща

–        пораждаща илюзорни представи

–        изтощаваща и проч.

В общи линии, той отговаря, че това не е вярно и не му пука за горните констатации.

От известно време изследвам и наблюдавам ума си. Може би не съм напреднала кой знае колко и не съм постигнала кой знае какво. Знам обаче, че не може да се противоречи на намеренията и желанията на ума чрез директна конфронтация. Все едно да си кажеш – не, няма да ям шоколад. Умът ти ще стои цяла вечер именно пред кухненския шкаф с шоколада, ще се върти наоколо и ще дразни сетивата ти – ще ти се струва, че усещаш мириса на шоколада, гладката му текстура върху езика си, неустоимия вкус върху небцето… Трябва да се приложи заобиколна стратегия – трябва умът да бъде разсеян, да бъде отведен на друго място, където да се събуди някакъв негов творчески импулс, нещо, което да му зададе посока и концентрация. Затова в йога, в различните техники за медитация или йога нидра се използва творческият импулс на концентрацията. Творчески импулс, който чрез фокусирано наблюдение, създава покой, вътрешна тишина, спокойствие, мир. Един вид караш ума да наблюдава себе си.

Затова и в постовете си често пиша за ума си все едно, че е нещо отделно от мен, някаква отделна същност, отделно съществувание. Първо, защото той наистина е нещо отделно от мен, и второ, защото по този начин му давам да разбере, че го наблюдавам.

Сега отново си мисля дали да не си легна рано-рано, за да предотвратя хищническата му алчност да анализира, категоризира и поставя етикети. Но не съм убедена, че това е ефикасно решение, защото умът ми може да ме събуди нощес. Не ти ли се е случвало през нощта, когато отидеш да пиеш вода, изведнъж да се окажеш пред шкафа с шоколада. Струва ми се, че древните йоги добре са разбирали тази работа с шкафа и шоколада, т.е. игрите на ума.

Няма причина да не се вслушам в мъдрите хора, живели хилядолетия преди моя милост, както и в мъдрите хора, които за щастие живеят, когато живея и аз. Просто наистина ще направя една малка медитация. Засега спирам.

 

Живейте щастливо! Обичам ви!

По въпроса с отслабването, от Мария Гюрова

Още не са започнали празниците, а вече звучат предупреждения да внимаваме с трапезата. Дори по-напредничави специалисти съветват да избереш именно това време, за да започнеш да сваляш килограми. Така че, когато в средата на януари народът масово се сети, че си е дал обещание от  1 януари да…. да прави чудеса от храброст, за да подобри живота си, включително и да отслабне, ти вече да си с едни гърди напред.

Понеже темата за отслабването е може би една от най-популярните въобще за хората в наше време, ми се ще да си помисля, че може би не виждаме очевидното. Тази тема – какво слагаме в устата си и колко често се случва това – е тема за това как управляваме ума си и как сме склонни да реагираме на промените. Без да можем да управляваме ума, няма отслабване.

Днес сутринта се натъкнах на следната мисъл от Свами Сатянанда  –  с йога ще намалим теглото на тялото си и теглото на ума си.

Колко тежи ума?

В буквалния смисъл, измерен в килограми,  умът тежи толкова, колкото тежи тялото.  За всеки случай пак ще го кажа – умът е равен на тялото в килограми. Как става това? Моите вярвания, принципи и разбирания за мен и живота ми също са равни на килограмите на моето тяло. Например, аз вярвам, че трябва основната  цел пред мен да е кариерата ми, загърбвам принципите за добро хранене и активното движение, за елементарно уважение към нуждата от почивка. Движа се само между офиса и автомобила си. Заедно с килограмите на тялото ми, егото ми също е с внушителни размери. Твърди, заблуждавайки ме, че това е пътят на личностната реализация – чрез работохолизъм, чрез непрекъснат контрол над процеси, хора и проекти, чрез лишаване от основни важни компоненти за доброто функциониране на тялото и ума – добра храна, достатъчна почивка, време за семейството и приятелите, време за усамотение и внасяне на тишина вътре в себе си. Тялото просто започва да отразява ума. Този пример е доста конкретен, защото говоря за себе си. Или поне за тази, която бях преди няколко години. Тежах доста във всяко едно отношение – тяло, его, заблуди, илюзии.

Няма да се извинявам предварително,  а ще кажа направо, че сега, когато видя човек дори със съвсем малко повечко килца, ми е ясно, че този човек има проблем със себе си. Ако не го реши, след някоя и друга годинка проблемът ще се отрази, освен в килограми,  в житейски неблагополучия, също и в някоя и друга болест.

Понякога, когато процесите са много вкоренени или напреднали, е необходима помощ отвън, от специалисти. За щастие не всякога това трябва да са специалисти от медицината. Но не трябва да се колебаем и трябва да потърсим  помощ веднага щом осъзнаем. Отлагането няма да реши проблема ни най-малко.

Защо е важно умът да тежи по-малко?

Когато умът тежи по-малко:

–        Човек си тежи на мястото. Това не е парадокс. Колкото повече илюзии, заблуди, пренебрегване на най-съкровената ни същност, толкова повече дисбаланс, толкова повече дискомфорт, толкова повече уронена вяра в себе си, толкова повече инерция, често повече храна и повече килограми. И човек започва само да се преструва, че вярва в собствената си стойност. А всъщност я бойкотира. Така загубва ориентир къде е мястото му.

–        Човек живее с повече ведрина, с повече пространство и въздух около себе си, с повече творчество, с по-малко контрол, с повече динамика и по-малко привързаности, с движеща се енергия, радост и стабилно здраве

–        Това означава добър контрол върху Егото, което непрекъснато има склонност да се раздува, да придърпва към себе си желания за неща и придобивки. А това води до непрекъснато недоволство. Защото всяко желание води след себе си следващо, по-голямо и в тази върволица от желания не може да се постигне истинско удовлетворение. Постижението е само алчност и страдание.

–        Това означава, че се грижим да прочистваме  ума. Знаем, че трябва да прочистваме тялото, но трябва да знаем да чистим и ума. Защото двете са свързани – те са два аспекта от нашето съществуване. Ако умът е заразен с негативни преживявания и амбиции,  които не намираме начин да отдалечим от себе си, това няма как да не се отрази на тялото, няма как.

Та затова преди да подложим тялото си на диета или хранителна програма, първо трябва да подготвим програма или практика за ума. Трябва да сме готови за промяна, нещо повече – да я поискаме. Без ментална промяна на програмите, които ни ръководят, едва ли ще има промяна за тялото. Говоря за трайна, последователна, постоянна промяна.

В моя списък от „първоянуарски твърди решения“  има едно, засега. Решила съм да се включа в една споделена между съмишленици  програма за „диета“ на ума. Ще практикувам всеки месец по едно качество – т.е. ще уча ума си на различни неща. По-добре щеше да е да почна още декември, защото щеше да има повече изкушения от всякакъв характер, но идеята дойде след началото на месеца. Като започна, ще споделя повече.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Възходи и падения на моето его, от Мария Гюрова

Преди няколко дни намерих следното определение за себе си в един сайт – „поет, философ и вдъхновяващ професионалист, прегърнал промяната като начин на живот и стимул за творчество“. Отначало си казах леле, това звучи супер, все едно написано за някой много прочут и талантлив човек. После погледнах отстрани на себе си, започнах да наблюдавам как написаното се отразява на моето его. Ето как се отрази:

Първо

Както седях, изправих гръбнак и се вторачих почти с невярване в написаното. Тук предполагам, че са се осъществили някои много бързи физико-химични реакции от типа на повишаване на нивата на куп хормони от щастливата и радостна изненада, изразяващи се в леко сърцебиене, леко повишаване на температурата на кожата, и леко потрепване на ръцете и краката, както и рязко отскачане на ума в посока на „ето какво съм Аз, поет, философ… това и онова…“, т.е. умът ми веднага, ама наистина веднага започна процес на отъждествяване с  тази така благоприятна за Егото ми представа. В областта на анахата чакра – това е гръдния кош, мястото около сърцето – започна да се върти едно тъмно топло кълбо. Заключението ми на този етап е – ние сме изумително, невероятно, прекомерно, ексцесивно податливи на внушения. Умът ми тутакси прие тази представа, впи се в нея и я интернализира като най-чиста истина, като най-присъщо качество на Егото ми, и то със светкавична скорост. Също така знам, че умът не разпознава частицата „не“ и знам, че ако тя присъстваше в написаното – „тя не е поет и философ и не прегръща промяната…“, той щеше да загърби „не“-то и да се вкопае в картинката, създадена от останалите думи. Просто може би в този случай нивата на хормоните ми щяха да отскочат още по-високо, а тъмното кълбо щеше да е по-голямо по размер, което би означавало, че умът ми дори по-интензивно се е заел с работа около тази представа.

Второ

Поех си въздух дълбоко няколко пъти и направих няколко коремни дишания. Започнах да наблюдавам. Да гледам себе си все едно гледам чужд човек. Хормоните взеха да заемат обичайните нива – или поне така ми се стори.  Мили Боже, стана ми леко смешно.

Трето

След смешното вдъхнах няколко пъти аромата на лавандуловата си торбичка и се замислих. Ако аз не съм тялото си, ако не съм мислите си, ако не съм очакванията си… ако аз съм Наблюдателят, този, който стои отстрани на всички тези неща и се опитва да види освободено и независимо картинката, тогава имам един въпрос. Този Наблюдател каква работа толкова върши като наблюдава, какви ефекти създава, чрез наблюдението си?

Първи ефекти:

Ето първите ефекти от Наблюдението, за които се сещам: създава ми спокойствие, друга перспектива и дистанция между мен и ставащото, изпраща сигнал „спокойствие, моля“ към всички клетки и така постигам на първо време един не лош психо-физико-химичен баланс. С други думи, успявам да задържа равновесно положение между импулсите на тялото и ума. Т.е. не се чувствам прекомерно развълнувана – окрилена или потисната. Не се взимам твърде на сериозно и не губя връзка с веселата и светла част на моето същество. Въпреки суперлативите по мой адрес,  в състояние съм да кажа нещо от сорта „ех, че весело“ и да продължа със заниманията си.

Още ефекти:

Наблюдението разколебава егото ми в неговия непрекъснат ламтеж да се захранва и отъждествява с представи – без значение дали положителни или отрицателни.  Нека обаче да не се заблуждавам – егото ми ще намери в какво да се вкопчи, дори когато го наблюдавам. Ако не е тази представа, ще е някоя друга, тъй като то е нещо като хамстер – непрекъснато консумира и мели, без почивка, непрекъснато се отъждествява и сравнява с някого и нещо.  И тука е трудният въпрос – какво да направя, така че да го отклоня от установената му практика? Единственият начин е да се фокусирам върху сегашния момент. Да правя това, което правя, с възможно най-голямото внимание, отдаденост, търпение и личен стандарт за качество. Знам, че сегашният момент е този, който носи спокойствие и хармония, потенциал за творчество и преобразяване, носи уникална енергия и е възможно най-добрият за възможно най-доброто действие. И май това е. Отново нещата се свеждат до красотата и неповторимостта на момента, в който сме, там никой не ни пречи да бъдем себе си и да се изявим по най-добрия начин. И може би това е самото щастие. Не знам.

И все пак: Тони, Диляна, вие сте страхотни. Не защото сте написали това изречение за мен. Просто, защото сте страхотни.

 Живейте щастливо! Обичам ви!

Грижа за сетивата ми, от Мария Гюрова

Ето три основни стрес-фактора

–        Начин на живот

–        Прекалено много ежедневни дейности

–        Пренатоварване на сетивата

Начин на живот е всичко, което сме избрали да представлява нашето ежедневие – навици за хранене, спане, почивка и работа. Как се грижим за тялото и  себе си, така че да можем да понасяме всичко, което ни се изпречи на пътя и в същото време да останем здрави и в добра форма. Прекалено многото неща дават забързан ритъм и претупваме част от задачите, отпращайки сигнали към ума за съмнение, че всичко е под контрол. Тази рутина е твърде изтощителна, просто трябва да се освободим от някои от топките, с които жонглираме. Пренатоварване  на сетивата – това е много основен стрес-фактор, за който почти не се замисляме.

Пренатоварване на сетивата

Пренатоварването на сетивата се случва, когато получаваме и трябва да смелим нова информация, когато трябва да се справим с възникнали емоции, когато трябва да реагираме на определена ситуация. Пренатоварване се получава при всяка прекалена употреба на което и да е от петте ни сетива – постоянно гледане на телевизия, непрекъснато излагане на силен шум или музика, движение в задръстване из града, работа, изискваща кратки срокове и напрежение при изпълнението и какво ли още не. Защо трябва да сме бдителни относно сензорното свръхнатоварване? Наясно сме, че трябва да полагаме грижа за тялото си – да го храним, да го пречистваме, да го тонизираме с движение. Същото се отнася и за ума. Тъй като очевидно не можем да контролираме напълно външните влияния върху сетивата ни, трябва да търсим начини за работа с ума. Обикновено това, което правим, когато изпитаме нежелана емоция, е да се опитаме да я забравим. Методиката е просто да я потиснем, като я пренебрегнем или се престорим, че не ни засяга, и да я забутаме някъде из подсъзнанието си на някой рафт – като в дрешник, слагаме и забравяме. Само че тези впечатления и емоции постепенно изпълват доста рафтове вътре в нас, създават шум, заемат твърде много място,  не изчезват с времето, както се надяваме, а създават модели на реагиране спрямо външни дразнители, а по-нататък и диктуват модели на поведение. Определено трябва да се прави нещо по въпроса за пречистването, организирането и успокояването на ума.

Чистене

Трябваше ли снощи да дойде една приятелка от Женева на гости, за да се сетя, че имам подобен летен панталон като нейния, забутан някъде из дрешника? Сигурно. Ако не отида да го намеря днес и не реша какво да правя с него, той ще продължи да си отвисява на тъмно и ще стои невидим. В същото време ще допринася за лекия хаос и дезорганизация, която всяка не особено ползвана дреха създава в това помещение. Значи трябва да взема мерки.

Трябваше ли друга една приятелка да дойде и да иска да види тавана ни, за да каже – а, ето къде са вещите ви, затова апартаментът ви е минималистичен и подреден. Да, на тавана имам дрехи, книги, неизползвани сервизи, остаряла техника и ненужни мебели. Складовото ни помещение е поизпълнено с това-онова и определено мога да се потрудя там още.

Същото е и с ума ни. Той сякаш има неограничена складова наличност. Просто преобразува нездравословната храна, с която го тъпчем непрекъснато. В какво преобразува?  Впечатленията, които събира умът, се превръщат в нещо като печати – те белязват вътрешното ти пространство, създават свои правила и организация, които ти не можеш да видиш, върху които трудно влияеш, а често въобще не подозираш за тях. Печатите са невидими, но ти ги носиш навсякъде. Те обичат да се изявяват, независимо от волята ти. Те са причината понякога за угасналия блясък в очите или угриженото настроение, за повехналата походка. Може да си кажеш не ми пука от това, ще отмине от само себе си, ще го забравя. Но в тебе има една мощна машина, която не е на съвсем същото мнение, защото нейна отговорност е да се занимава с това впечатление и да го стопаниса някак. Затова го преработва в нещо друго и го скатава из някой рафт на подсъзнанието. И – voila – нашият вътрешен таван или дрешник  изглеждат подредени и спретнати. Не се заблуждавай. Утре, когато неволно избухнеш за дреболия пред колега, когато реагираш с преголяма чувствителност на невинна реплика на приятел, знай, че имаш дрешник или таван, който иска да хванеш метлата и  да поизхвърлиш на боклука едно-друго. За да чистиш успешно, прилагай принципите на осъзнат живот – описани в предишни постове.

Подхранване

Та значи, от една страна, трябва да чистим. Познавам много чисти и спретнати хора и много мърляви. Признавам си, не виждам ясна тенденция в това чистите хора да са масово по-щастливи от мърлявите. Все пак чистенето е фундаментално важно. Без него не можеш да направиш втората важна крачка, защото в случая с психическото здраве и баланс трябва да се добави още един компонент. Освен чистене ни трябва и подхранване на душата и ума. Спокойствие, тишина, умиротворение. Прекрасни думи, но как се постигат тези състояния на умиряване, утишаване и  умиротворяване на ума. Мощни техники са дишането, релаксацията, мантра и медитацията. Научи се как да ги практикуваш, намери си учител. Докато това стане, организирай едно малко прозорче от време само за теб си през деня. Тогава няма да правиш нищо, ще седиш с изправен гръбнак или ще легнеш, ще се отпуснеш, ще затвориш очи, ще преминеш мислено през цялото си тяло, ще оставиш звуците, ароматите на въздуха и вятъра  да минат през теб /ако има аромати и вятър, де/, ще оставиш въздуха да те докосва, ще наблюдаваш мислите си и ще ги пуснеш да си отидат, без да се вкопчваш в тях. Подишай през корема си, издувайки балон с въздух зад пъпа при вдишване, а с издишване пускай балона да лети и да отнася напрежението. Кажи си колко си щастлив.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Как да намеря идеята, която ми трябва, от Мария Гюрова

Вече казах, че идеите не принадлежат на никого. Големите творци ги вземат, изследват ги, предават им собствената си енергия и опитност и ги превръщат в произведения на изкуството. Идеите съдържат теми, които идват от нашия опит и сетивност като човешки същества. Те в общи линии могат да се обобщят:

–        Темата за времето

–        Темата за пътуването и пътищата в човешкия живот

–        Темата за войната и насилието

–        Темата за красотата, за любовта

–        Темата за щастието, за отчуждението

–        Темата за смисъла на живота

–        Темата за кризите в човешкия живот

–        Темата за творчеството и съзиданието

–        Темата за смъртта

Как идват идеите при хората?

Един от начините е спонтанно. Спонтанното намиране на идея /или решение, което е идея, поставена в действие/ не е съвсем спонтанно. То е свързано с подсъзнателната или несъзнавана работа на ума. Обикновено ние даваме подсъзнателна инструкция на ума си да работи в определена посока – да търси идея за дадена ситуация. И тъй като нашето подсъзнание черпи от дълбоки кладенци, от морета и океани, за които ние нямаме никаква съзнателна представа, то захранва ума ни с идеи, които ние определяме като спонтанни.

Когато обаче работата ти е да намираш идеи, тогава не може да разчиташ само на спонтанното идване на идеи, т.е. да се осланяш само на подсъзнанието. Разликата със спонтанните идеи е само в степента на осъзнатост, с която търсиш идеите. Да намериш правилната идея е като да намериш отговор на дилема или да откриеш отговор за важно решение. Това, което знам от учителите ни по йога и лично от моя учител Вивекамурти е следното:

1/ Състави задание за ума ти. Т.е. използвай го като творческа агенция или творчески екип, но лично твой. Ясно наименовай това, което търсиш. Например – трябва ми идея как да направя дома си чисто, минималистично, но и функционално пространство.

2/ Събери информация, направи проучване как други хора са се справили със същия или подобен въпрос. Например как да направя блога си по-посещаван? Тук не е необходимо да си блъскам ума и да откривам топлата вода, а да отделя време да проучвам или направо да уча.

3/ Остави ума ти да свикне с тази информация, да „преспи“ с нея, да си поиграе. И не се тормози за това през цялото време, просто забрави. Все едно, че готвиш бавна манджа – сложи необходимите съставки, подправки, разбъркай и остави на бавен огън да си къкри. Докато къкри, забрави.

4/ Всъщност, докато „къкри“ има други полезни неща, които могат да се правят. Подходящо е да се практикува спорт или хатха йога, придружени с дихателни упражнения. На второ място – карма йога. Помага много – просто си гледай другата работа, но напълно осъзнато. Накрая медитация. Всички тези неща са за дисциплиниране, укротяване и успокояване на ума.

5/ В един момент идеята идва! И внимание – може да е цяло котило от идеи. Умът ти като хитра котка-майка ще доведе поотгледаните малки котенца, които е крила до този момент. И всички ще те очароват. На този етап не отблъсквай нищо, приеми внимателно идеята или идеите, прегърни ги и ги приласкай в съзнанието си.

6/ и 7/ Остава да решиш коя е подходящата идея. И екшън! Т.е. трябва да се действа.

Но най-важното – бъди отворен и очаквай, че тази идея може да поиска от теб да се промениш. И това е част от играта. Може да е толкова силна, че да промени обстоятелствата в твоя живот. Силните идеи променят хората. Така че дръж сърцето си отворено – вглеждай се и се вслушвай. Идеите са наоколо.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Стъпките на танца с ума, от Мария Гюрова

–        Често се чувствам дезориентиран – старите цели вече не ми вършат работа, а съм загубил навика да си създавам нови. Като се замисля за това как е протекъл животът ми, се чувствам предаден или изигран, сякаш са направили с мен някаква божествена шега, сякаш съм изтанцувал танца на живота си под звуците на погрешната мелодия.

–        Мелодията е била вярна, Йозеф, грешни са били стъпките на танца.

Ървин Ялом, Когато Ницше плака

Много учители са ни казвали, че да практикуваш йога означава упорита работа, означава да поемеш отговорност за нещата, които ти се случват, да изследваш себе си последователно и старателно, да хармонизираш и подобриш връзките със себе си, другите и вселената.

Една от ключовите теми е  conscious living – осъзнат живот. Няма как по тази тема да не се пише и разсъждава много.

В зората на психоанализата темата за смисъла на живота е не по-малко важна и поставя фундаментални въпроси. Тогава – а и сега – се счита, че терапията чрез говорене е важен елемент за преодоляване на човешките травми и неврози.

Последователите на йога казват – не бъдете мързеливи и нехайни, поемете цялата отговорност за случващото се с вас, не чакайте друг да реши вашите вътрешни казуси. Вие сте своя собствен психоаналитик. Този, който създава травмите и неврозите, той може да ги разреши, т.е. това е нашият Ум.

Тъй като умът е много мощна машина, желателно е да се опитваме да го управляваме, давайки му съзидателни задачи. Той ще се справи и ще се справи много добре.

Всъщност основен начин да го управляваме ефективно е да му поставяме подходящи цели. Тъй като за ума всичко е цел, той работи еднакво старателно, без значение какво му се нарежда. При това за него е без значение дали задачата e поставена в повелително наклонение –  например  „Направи ми таратор“. За ума и  мисълта е вид цел. Например често си мислим „не съм достатъчно добър“. Умът започва да работи с тази фраза, приема я за цел, интернализира я като собствено вътрешно пространство, настанява я дълбоко в корените на подсъзнанието, превръща я в дълбоко вкоренена представа за нас самите. Оттам насетне тя влияе на нашите ежедневни постъпки и избори: правим и казваме неща, които понякога трудно си обясняваме, упрекваме себе си за даденото поведение и така кръга се затваря, повтаряйки се отново и отново.  Трябва внимателно да си партнираме с нашия ум и да му подаваме не просто целите си, но и положителната настройка да се справи с тях. Т.е. трябва да сме внимателни в стъпките на танца.

За огромната полза от формулирането и поставянето на цели има планини от книги и информация. Не по-малко важната тема за начина, по който подхождаме към целите си, заслужава много и отделно внимание.

За да започнем отнякъде, какво да правим? Отговорът е – да се учим да бъдем  осъзнати. Да наблюдаваме ума си, да станем свидетели на този, който мисли в нас.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Качествата на живота, от Мария Гюрова

Имаше пропадания и внезапни движения в задна посока, хвърлящи особено ярка светлина върху факта, че душата е много повече място на въздействието, отколкото на действието…

Паскал Мерсие, Леа

Има дни с по-ниска енергия. Това са дните, когато дори без видима причина нещата не изглеждат наред, когато от вчерашния ден изплуват само тъжни или мрачни факти /а може би те сами по себе си не са мрачни и тъжни, просто съзнанието ни ги интерпретира по този начин/. Има дни, в които нещата не изглеждат така приятни, жизнерадостното отношение нещо се е успало и сякаш по-добре е никой нищо да не казва и ние на никого нищо да не казваме. Какво става всъщност?

Не е зле да си напомним, че всичко в нас и около нас е един поток. Че понякога ние му се съпротивляваме, друг път плуваме с него. Когато се съпротивляваме, по-често сме небалансирани, не на себе си, нещастни. Все пак има такива дни, нощес нещо се е променило, някой ни е въздействал и вместо да се заемем с обичайните неща сутрин, сме отнесени, нещо придърпва към вътрешни тревожни пейзажи, нещо ни препъва да си измием зъбите и само държим четката. Защо се получава така и вместо да плуваме щастливо, стоим запънати в средата на течението.

Ще си послужа с една концепция в йога – учението за трите гуни.  Гуните означават същностни качества, нишки, които сплитат проявените и непроявени неща от нашия живот и живота на вселената в едно. В този смисъл те означават качествата на нещата и в нашия всекидневен живот. Те са раджас, тамас, сатва.

Раджас е динамичното начало, действието, съзиданието, енергията, яркостта. В негативния край на спектъра са раздразнителност, стрес, работохолизъм.

Тамас е почивката, сънят, пасивността. В негативните проявления е инерцията, бездействието, отлагането, тъмнината и депресията.

Сатва е баланс, покой, хармония. Сатва съумява да балансира крайностите в раджас и тамас.

Тамас е най-плътната гуна, свързана с материята, раджас е енергията и движението, сатва е умът и съзнанието.

Тези индивидуални качества на света и вселената не съществуват отделно, те винаги действат заедно, преплитат се в едно, прониквайки нашия живот и определяйки неговото качество. Те имат динамика, която дава облика на нашето състояние – моментно или по-трайно.

Дните с ниска енергия са тези, в които тамас завзема по-голяма територия. Т.е. подвластни сме повече на материята и материалните проявления от живота. Тревожим се за работата си – дали я имаме, дали е достатъчно смислена, дали ще я запазим; за семейството, децата си и приятелите си; за политиците и бъдещето на нацията; за всичко, което предстои, а в същото време просто не ни се прави нищо. Любими места изглеждат креслото или диванчето у дома, шезлонг на тих плаж… Тамас е обхванала тялото и ума ни.

Има какво да се направи, за да се преодолее царуването на тамас и ниските енергии. Карма йога. Противостоене с осъзнато действие, с присъствие в настоящия момент, с излъчване на съвършенство в дребните неща, с творчество и радост в правенето. Изглежда трудно, но не е. Просто взимаш и правиш нещо, каквото и да е, с внимание, задълбоченост и уважение към него, но и към себе си. По този начин придаваш определен положителен смисъл на момента, в който правиш това, което правиш. Чрез осъзнатото действие въздействаш осъзнато върху себе си. Т.е. упражняваш положително въздействие върху ума и съзнанието, събуждаш твореца в себе си и създаваш хубава, смислена за теб реалност.

За край ето една вкусна реалност – моето първо гаспачо за сезона от прекрасни, добре узрели домати от градината на леля Деча. Господ да те поживи, лельо!

Живейте щастливо! Обичам ви!

Вибрации и енергия, от Мария Гюрова

Истината е истина. Тя е това, което е, не е свързана с мен. Реалността обаче ми принадлежи и аз мога да я променям.

Свами Сатянанда, Йога на ума, сатсанг от 2008 година

Преди няколко години на традиционната годишна конференция на търговците на компанията, за която работех, представих темата „Вибрацията. Силата на успешните послания“. Идеята ми беше да разкажа и покажа с примери, че едно послание е мъртво, ако зад него не стои вибрацията и енергията на този, който го излъчва. Че в една голяма корпоративна структура не само рекламата носи послания, че всеки представител на компанията – още повече търговецът – е посланик. С условие: твоето послание да е  бъде автентично и искрено. Дори да не е съвършено, „професионално“ или изработено с голям бюджет.

Тогава все още не бях чувала за нада йога или йога на звука. Сега благодарение на прекрасни учители като Свами Омтийртха и Свами Савикалпа понаучих и приложих на практика интересни неща. В общи линии в нада йога се акцентира върху енергийната същност на човека и неговата връзка с другите хора и вселената. Говори се за 4 нива на вибрациите: 1/ тези, които се съдържат в чуваните, силни звуци; 2/ вибрации при шепот; 3/ вибрации, произвеждани при духовно изживяване или сън; 4/ вибрации при високо ниво на осъзнатост.

Дори когато мислим, създаваме вибрации и те остават в пространството и мястото. Всички знаем, че има високоенергийни места – например там, където е живял някой свят или духовен човек. /За себе си мога да кажа, че на такива места съм имала силни физически усещания, включително на дискомфорт, неразположение или силни неовладяни емоции на тъга или радост. И това изживяване не подлежи на волеви контрол. Просто нещо става./ Други такива места са свързани с колективни – благоприятни или трагични – изживявания от миналото.

Нада йога казва, че човек притежава 72 000 енергийни канала. Просто трябва да знаем да прилагаме практики, които отключват енергията ни по тези канали. Едни от тях са:

–        Използването на мантри – звукови комбинации, оригинално това са звуци, думи или словосъчетания на санскрит. Например, най-широко разпространената мантра Ом е много мощен ключ за привеждане на съзнанието към алфа ниво. Но мантрите – казват някои учители – могат да са всякакви звуци и думи, заредени с лична или колективна енергия.

–        Използването на свари. Сварите са санскритските музикални ноти. Те се използват за събуждането и усилването на енергията на чакрите ни – нашите ключови енергийни центрове, съществуващи в енергийните ни тела.

Да бъда честна, започнах темата по повод размислите си върху вибрациите и енергията, която ние, гражданите на София, пораждаме с участието си в масовите граждански прояви през последните близо 3 седмици пред институциите на властта и центъра на града.

Това, което забелязах, са няколко характеристики на тази енергия:

–        Мощна и много положителна

–        Трансформираща

–        Формираща нова реалност

Мисля, че това, което се вижда, е не просто крещящият площад, а настойчивото присъствие на много много хора, желаещи да променят реалността на обкръжаващото ни. В този смисъл това не са просто грубите вибрации на скандиранията, а това е споделено колективно изживяване с духовен заряд. Присъствието на хората има много силен знак за споделеност и свързаност, то вибрира в една честота – честота на справедливото желание за достоен, смислен и ценностен живот.  „Мантрите“ на протеста се носят не само над пространството на протеста, тях хората ги занасят у дома, на работа, споделят ги с други хора – те отключват вибрациите за промяна експоненциално. Бидейки толкова положителна, тази енергия е лечителна за нацията ни. Това неминуемо поражда нова реалност, дори управляващите да не искат да я забележат.

Живейте щастливо! Обичам ви!