Още не са започнали празниците, а вече звучат предупреждения да внимаваме с трапезата. Дори по-напредничави специалисти съветват да избереш именно това време, за да започнеш да сваляш килограми. Така че, когато в средата на януари народът масово се сети, че си е дал обещание от 1 януари да…. да прави чудеса от храброст, за да подобри живота си, включително и да отслабне, ти вече да си с едни гърди напред.
Понеже темата за отслабването е може би една от най-популярните въобще за хората в наше време, ми се ще да си помисля, че може би не виждаме очевидното. Тази тема – какво слагаме в устата си и колко често се случва това – е тема за това как управляваме ума си и как сме склонни да реагираме на промените. Без да можем да управляваме ума, няма отслабване.
Днес сутринта се натъкнах на следната мисъл от Свами Сатянанда – с йога ще намалим теглото на тялото си и теглото на ума си.
Колко тежи ума?
В буквалния смисъл, измерен в килограми, умът тежи толкова, колкото тежи тялото. За всеки случай пак ще го кажа – умът е равен на тялото в килограми. Как става това? Моите вярвания, принципи и разбирания за мен и живота ми също са равни на килограмите на моето тяло. Например, аз вярвам, че трябва основната цел пред мен да е кариерата ми, загърбвам принципите за добро хранене и активното движение, за елементарно уважение към нуждата от почивка. Движа се само между офиса и автомобила си. Заедно с килограмите на тялото ми, егото ми също е с внушителни размери. Твърди, заблуждавайки ме, че това е пътят на личностната реализация – чрез работохолизъм, чрез непрекъснат контрол над процеси, хора и проекти, чрез лишаване от основни важни компоненти за доброто функциониране на тялото и ума – добра храна, достатъчна почивка, време за семейството и приятелите, време за усамотение и внасяне на тишина вътре в себе си. Тялото просто започва да отразява ума. Този пример е доста конкретен, защото говоря за себе си. Или поне за тази, която бях преди няколко години. Тежах доста във всяко едно отношение – тяло, его, заблуди, илюзии.
Няма да се извинявам предварително, а ще кажа направо, че сега, когато видя човек дори със съвсем малко повечко килца, ми е ясно, че този човек има проблем със себе си. Ако не го реши, след някоя и друга годинка проблемът ще се отрази, освен в килограми, в житейски неблагополучия, също и в някоя и друга болест.
Понякога, когато процесите са много вкоренени или напреднали, е необходима помощ отвън, от специалисти. За щастие не всякога това трябва да са специалисти от медицината. Но не трябва да се колебаем и трябва да потърсим помощ веднага щом осъзнаем. Отлагането няма да реши проблема ни най-малко.
Защо е важно умът да тежи по-малко?
Когато умът тежи по-малко:
– Човек си тежи на мястото. Това не е парадокс. Колкото повече илюзии, заблуди, пренебрегване на най-съкровената ни същност, толкова повече дисбаланс, толкова повече дискомфорт, толкова повече уронена вяра в себе си, толкова повече инерция, често повече храна и повече килограми. И човек започва само да се преструва, че вярва в собствената си стойност. А всъщност я бойкотира. Така загубва ориентир къде е мястото му.
– Човек живее с повече ведрина, с повече пространство и въздух около себе си, с повече творчество, с по-малко контрол, с повече динамика и по-малко привързаности, с движеща се енергия, радост и стабилно здраве
– Това означава добър контрол върху Егото, което непрекъснато има склонност да се раздува, да придърпва към себе си желания за неща и придобивки. А това води до непрекъснато недоволство. Защото всяко желание води след себе си следващо, по-голямо и в тази върволица от желания не може да се постигне истинско удовлетворение. Постижението е само алчност и страдание.
– Това означава, че се грижим да прочистваме ума. Знаем, че трябва да прочистваме тялото, но трябва да знаем да чистим и ума. Защото двете са свързани – те са два аспекта от нашето съществуване. Ако умът е заразен с негативни преживявания и амбиции, които не намираме начин да отдалечим от себе си, това няма как да не се отрази на тялото, няма как.
Та затова преди да подложим тялото си на диета или хранителна програма, първо трябва да подготвим програма или практика за ума. Трябва да сме готови за промяна, нещо повече – да я поискаме. Без ментална промяна на програмите, които ни ръководят, едва ли ще има промяна за тялото. Говоря за трайна, последователна, постоянна промяна.
В моя списък от „първоянуарски твърди решения“ има едно, засега. Решила съм да се включа в една споделена между съмишленици програма за „диета“ на ума. Ще практикувам всеки месец по едно качество – т.е. ще уча ума си на различни неща. По-добре щеше да е да почна още декември, защото щеше да има повече изкушения от всякакъв характер, но идеята дойде след началото на месеца. Като започна, ще споделя повече.
Живейте щастливо! Обичам ви!
ЪГЪЛ, блогът на Мария Гюрова 